Над 300 рецепти от 30-те години на 20-и век са включени във втория том на „Изкуството на старата българска кухня”. Това съобщават издателите от „Лист“.

Рецептите са подбрани от списанията „Модерна домакиня” и „Икономия и домакинство”. Част от тях са обособени в специални раздели „Блажни менюта” и „Вегетариански менюта” с предложения за храненията в различните дни от седмицата. Освен традиционни категории като „Салати”, „Супи”, „Основни ястия”, „Десерти” има сезонни рецепти и начини за консервиране.

Според философа Тони Николов старите кулинарни рецепти са особено привилегирован „ключ“ към споделимото минало, като в тях то придобива плът чрез вкуса и чрез осезанието. „Ще започна от десертите в книгата, пряко връщащи ме към детството.

В новата си книга Даниел Фокас систематизира внушителен брой паметници със зооморфни изображения на територията на България от периода XI – XIV век. Това е казала доц. д-р Вихра Баева по време на представянето на изданието „Изображенията на животни и фантастични същества в изкуството по българските земи ХІ – ХІV век“, цитирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).

Събитието е било в рамките на семинар, организиран от секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при ИЕФЕМ – БАН. Модератор е бил гл. ас. д-р Миглена Иванова, а приветствие към д-р Даниел Фокас е поднесъл проф. д-р Владимир Пенчев – директор на ИЕФЕМ-БАН.

Според доц. д-р Вихра Баева в монографията си авторът изследва каменна пластика, артефакти от метал, рязана кост и ке

Посланикът на Грузия в България Отар Бердзенишвили и ръководителят на "Националния център за книгата" към НДК Светлозар Желев представиха в София снощи епическата поема и културно наследство на Грузия “Витязът в тигрова кожа” от Шота Руставели в превод на Стоян Бакърджиев. 

“Когато дойдох в България преди година, веднага се запитах как можем да отворим сърцата на тези хубави хора. Мисля, че публичната дипломация наистина прави много”, каза грузинският посланик в началото на вечерта, посветена на грузинския поет Шота Руставели и неговото най-значимо литературно произведение, епическата поема “Витязът в тигрова кожа”.

“Започнах да проучвам историята на нашето посолство. Открих, че поемата е била преведена през 80-те години от Стоян Бакърджиев, който е направил много за връзките между Грузия и България. С този превод ние може

„Театър 199“ обявява осмото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на Славка Славова.

Претендентите за наградата от пет хиляди лева трябва да представят камерна пиеса (до четири действащи лица) на съвременна тематика, не по-дълга от 90 минути.

Театърът се ангажира да постави отличения текст на своята сцена, не по-късно от 18 месеца от датата на обявяване на резултатите.

Авторите не трябва да са по-възрастни от 39 години.

Пиесите ще се приемат до 31 януари 2025 г. Резултатите ще бъдат обявени на 23 март 2025 г.

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!", пише в "Българи от старо време" Любен Каравелов.

Любен Каравелов е поет, писател, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърб